Комедии и трагедии І, т. 2 (Съчинения в 12 тома) Стефан Цанев

ISBN:

Published:

Paperback

456 pages


Description

Комедии и трагедии І, т. 2 (Съчинения в 12 тома)  by  Стефан Цанев

Комедии и трагедии І, т. 2 (Съчинения в 12 тома) by Стефан Цанев
| Paperback | PDF, EPUB, FB2, DjVu, talking book, mp3, RTF | 456 pages | ISBN: | 8.76 Mb

ТЕАТЪРЪТ - ДЪРЖАВА ИЛИ РЕЛИГИЯ?Слово, произнесено пред актьорите от театър София на 7 януари 1982 г.Отдавна съм разбрал, че театърът е държава, която дълго ще съществува- и все повече започвам да разбирам, че театърът е религия, която залязва.MoreТЕАТЪРЪТ - ДЪРЖАВА ИЛИ РЕЛИГИЯ?Слово, произнесено пред актьорите от театър София на 7 януари 1982 г.Отдавна съм разбрал, че театърът е държава, която дълго ще съществува- и все повече започвам да разбирам, че театърът е религия, която залязва.Сцената може да е увеличително стъкло, но зад кулисите театърът е обърнат телескоп, през който се виждат - смалени, но сгъстени - отношенията, конфликтите и морала на държавата.

За разлика от държавата ни обаче театърът е за съжаление държава монархическа, където демокрацията изяжда свободата, ако всеки иска да играе царя. Театърът като истинска комуна от съмишленици, равноправни и равни, е още утопия- (и ще бъде утопия, докато малката територия на театъра е пренаселена и продължава да се пренаселва).

Театърът е все още държава, в която като във всяка държава безработните са в основата на всички недоволства, брожения и заговори- държавата, в която любимците са осъдени на деморализация.Затова, ако добре разберем и приемем тази тъжна констатация - за да съществуваме нормално и за да работим добре, ще трябва да сме готови на компромиси и на задължителна (принудителна) толерантност.

В края на краищата и да не го разбираме, и да не го приемаме - нещата са такива, каквито са, и битките на романтиците или на маниаците ще водят само до лични разочарования или до общ крах, какъвто периодически (на всеки 8-9 години) преживяват всички театри.

Защото победата на недоволното мнозинство се оказва винаги погром за театъра.Но как човек може да се примири с нещо, което разбира и не желае да приеме? Само ако вярва. Така стигаме до въпроса за театъра като религия.Religio - първоначално означава грижа, тачене, съвестност. Обратното на което е negligere (по-позната дума) - пренебрегвам, занемарявам. Запомнете първата дума!Някои все още пазят в плашливите си детски спомени чувството, че са влизали в театъра като в храм.

Тази дума все още се среща и в някои патетични писания, но има стойност само на фалшива метафора. Защото театърът вече не е храм, ние сами девоалираме театъра, унизявайки се да молим, да мамим или да заставяме (да организираме) хората да влизат в него. А кой вярващ ще прекрачи прага на храма, ако не вярва, че там ще влезе в съприкосновение с необикновеното и свръхестественото?

Нали затова някога хората се изкъпваха, обличаха новите си дрехи и влизаха в църквите и в театрите с почтително мълчание. Би ли влязъл някой в храм, ако мисли бога за равен на себе си, и как би влязъл, ако влиза в храма не за да търси помощ от бога, а за да му дава акъл?Точно в това положение е сега храмът на Мелпомена.

Неуважението към изкуствата днес има различни причини, но най-дълбоката причина за това неуважение е видимото предимство на техниката, поради нейната полезност- полезността на изкуството не е видима. Измени се посоката на чувствата. Ние сме по-внимателни и по-грижовни към автомобилите си, от колкото към ближните си.Но това е друг въпрос.

Как народът се отнася към театъра и защо?Към музиката хората се отнасят с респект - дори само заради респекта от нотите, които за мнозинството са недостъпна и неразбираема писменост.Към художниците се отнасят поне с онова уважение, с което се отнасят към шивача или обущаря - могат това, което аз не мога.Киното респектира с техниката си и с хипнозата на своята масовост.Към поезията се отнасят като към нещо измислено и излишно, но понеже им е внушено от читанките, че Ботев е гений - мълчат си, макар че не разбират - защо?А театъра всички го разбират, всички го коментират, всички на висок глас учат театъра какъв трябва да бъде - театърът вече не учи никого.Затова от пиедестала на проповедници, заобиколени някога от гладни за слово тълпи (публика) - стихнахме до хала на молещи милостиня дервиши или на нагли чалгаджии, които изчисляват успеха си по броя на монетите в дискоса или по банкнотите, залепени на потните им чела.Щом влезлите в храма не вярват, естествено е, че ще престанат да вярват и жреците и хетерите (известно е, че като няма на кого да даде причастието, попът се напива), а щом пък жреците и хетерите не вярват - на какво да вярват тогава хората?

Така се стигна до двустранния цинизъм. Аз имам основание да кажа тази дума. Защото ако на нашето занимание с изкуство започва да се гледа като на производствена дейност, то и ние вече гледаме на изкуството си като на средство за печалба.Само преди 20 години, спомням си, в Бургас, Цено Кандов плака, когато бе спряна една пиеса.

Плака той не за автора, не против несправедливостта, не защото ще остане гладен или непризнат - той плачеше за ролята си!Колцина днес ще заплачат за ролите си?... Човек плаче, когато губи нещо, в което е вложил не само труда си, а душата си, вярата си, надеждите си - смисъла на своя живот когато загуби. Човек не плаче за обувката, която набързо е скалъпил - той на драго сърце я продава с високомерието, че ощастливява другите с един излишен за себе си предмет.Няма защо да се лъжем - в театъра бавно и сигурно се промъкна манталитетът на телевизията и на естрадата: пъргавина, рутина, повърхност, пренебрежение към материала (както вече наричаме и пиесите), пренебрежение поради гузното съзнание за халтура, чиято маска е професионалното високомерие: правя го, защото съм задължен, понеже ми плащат...

И само тук-таме, и само сегиз-тогиз - и слава богу! - някои наивници се хвърлят като опълченци да защитят някое още нестъпкано камъче на тази отдавна превзета театрална Шипка... Защото освен всичко друго, което сме чели, че е изкуството - изкуството е изначална съпротива на човека срещу природата му, която е животинска, срещу инстинктите му за алчност, самосъхранение и йерархия, съпротива срещу всичко онова, което ни приравнява със животните и дърветата, съпротива, която ни прави хора- и ако искаме тази съпротива за човечност да не се обърне в атака срещу човечността - ние трябва да се сражаваме със себеотрицанието на апостоли, а не с професионализма на платени наемници.Стефан Цанев, Из Трагедии и комедии, т.2



Enter the sum





Related Archive Books



Related Books


Comments

Comments for "Комедии и трагедии І, т. 2 (Съчинения в 12 тома)":


bashandpop.com

©2013-2015 | DMCA | Contact us